Златоград

Златоград - тишината на Родопа планина

Златоград – омайно име за пленителен град. Златоград – една бяла приказност от възрожденска архитектура и неустоима природа. Град, задоволително дребен да запази достоверността на родопската просвета и задоволително огромен, с цел да приюти посетители от близо и надалеч.Златоград е дребен град в Родопите, ситуиран единствено на 2 километра от границата с Гърция и на 60 км югоизточно от град Смолян. Градът се намира в южната част на Родопа планина в долината на река Върбица. Населеното място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община - от 420 до 550 метра. В климатично отношение регионът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област.

Агушевите конаци - дворецът на Родопа планина

Красивите планински села на България

Точната дата на пораждане на Златоград като населено място към момента не е известна. Но направените по тези земи археологически разкопки и античното светилище „ Белите камъни “ край близкото село Старцево подсказват съществуването на живот още преди към 2000 година Предполага се, че тук са битували траки, славяни и българи, а по-късно след Освобождението идват и помаци. Така през днешния ден в Златоград спокойно и хармонично съжителстват мюсюлмани и християни, давайки образец за действително съществуваща религиозна приемливост. В Исторически бележник, документ от 18 век със противоречива достоверност, Златоград е упоменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен основно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други елементи на България и в демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български фамилии.

Град Златоград се популяризира с песента „ Излел е Дельо бунтовник “, която се носи в космоса. Той е населено място с богата просвета и многовековна история. На територията му се намира най-старата издигната по време на османското господство черква в Родопите — „ Успение Богородично “ — издигната през 1834 година, постройката на най-старата поща в България и килийното учебно заведение, сложило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен монумент от родопското Възраждане — „ Златоградски писмовник “ (1852 година). Характерен образ на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите обичаи на материалната просвета и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове към дворовете, с откритите одрове, с необятните дъбови порти и кръглите комини. Срещат се детайли от ксантийски и пловдивски вид. В дворовете на множеството къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „ въртки “ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „ Златоград ” – един музей навън, който в това време е част от ежедневния живот на града. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни уреди. Обиколката на комплекса стартира от музея, с цел да може посетителят да се запознае с историята на района, преди да продължи. Музеят има археологическа колекция, експозиция, която споделя за поминъка на локалното население в предишното, сбирки от носии, украшения и ритуален инвентар. Обиколката продължава с посещаване на занаятчийските работилници. Всяка една от тях е настояща и пред очите на посетителите опитните майстори творят произведения, които могат да се закупят.

Единствено в Етнографския Ареален комплекс на Златоград можете да видите по какъв начин се създава „ кози рог “ пред очите ви, да получите за спомен синьо мънисто срещу уроки (ако посетите ножарска работилница) или пък да наблюдавате първичната обработка на вълна, четина и памук. Тук можете да добиете визия по какъв начин е изглеждала шевната машина преди повече от 100 години и да разберете по какъв начин се коват средновековни мечове. Но не си мислете, че ще бъде безшумно и пусто. Напротив. Във всички тези бели къщи има живот – някои са превърнати в частни домове, други в къщи за посетители, а трети – в ресторантчета и кафенета. Почти отвред се чува мелодията на гайди и радостната врява на жителите.

Терзийската (шивашка) работилница ни среща с традициите в този поминък посредством забавни сбирки от остарели снимки, шевни машини, ютии, ножици и аршини. Тук могат да се закупят истински носии от всички краища на страната. В гайтанджийската работилница могат да се видят машините за плетене на гайтани. Гайтаните са шнурове от вълна, които служат за декорация на облеклата. В сарашката работилница са показани и трите разновидности на занаята – седларство (изработване на ездитни и товарни седла), хамутчийство (изработване на ремъчните такъми за впрягане) и тапицерство (обшиване на седлата с подплънки). В ножарската работилница може да се добие визия по какъв начин се вършат хладни оръжия, а в златарския дюкян може да се види сбирка от руди и кристали от района на Златоград, както и да се следи работата на майстора ювелир. Медникарската работилница среща с производството на съдове от мед, а в резбарската може да се види по какъв начин се украсяват произведения от дърво. Грънчарската работилница притегля с пъстрите и разнородни съдове от глина. Последната работилница е тази на тъкача - тук се дава опция да се видят творбите на обичайното тъкачество и плетачество. Една от атракциите на комплекса са трите водни уреди, които са настоящи и през днешния ден – валявица, тепавица и воденица. Те се обитават в постройка, известна като Вунцовата воденица. Валявицата се употребява за пране, тепавицата е оборудване за обработка на вълнени тъкани, а воденицата - за смилане на брашно. В етнографския комплекс се означават по обичаен метод редица български празници и традиции – Трифон Зарезан (средата на февруари), Баба Марта (началото на март), Тодоровден (първата събота на великденските пости), Еньовден (24 юни), Коледари (24 декември) и други Празникът на Златоград се празнува на 21 ноември.

След обиколката из комплекса може да се отдадете на отмора в някой от заведенията за хранене или да пиете чаша въртяно кафе, приготвено върху нажежен пясък и поднесено със специфичен обред. В Златоград има доста хотели, защото градът е известна туристическа дестинация. Настаняване е допустимо и в самия етнографски комплекс – в остаряла възрожденска къща с достоверна атмосфера.

Разходката из Златоград ще ви зареди със сили и сила. Течащата през града река Върбица ромоли прелестно под множеството мостчета, които през топлите месеци стават желано място за отдих. Опитайте от обичайните за родопския край пататник и баница с ориз, яйца и сирене. Разгледайте единствената в страната музейна колекция на известията, показваща първите междуселищни връзки. А в случай че от всичко това не сте се уморили (чистият въздух е гаранция за това), можете да си извършите екскурзия и в покрайнините на Златоград. Там, на четирите върха от „ Кръстатата гора “ ви чака по един параклис. Освен да запалите свещ за здраве, ще останете очаровани от приказно красивата панорама към града. И сигурно ще запомните старинното омагьосване на църковно-манастирската цитадела „ Св. Неделя “, която се издига като пазач от незапомнени времена. Златоград ви чака – забавен, автентичен и неотразим.